Огледалото – история и приложение
Огледалото – история и приложение
Огледало се нарича гладка полирана повърхнина с отражателна способност с висок коефициент.
Изработва се от стъкло, покрито с тънък слой метал или само от метал. Според формата си огледалата биват плоски, вдлъбнати, изпъкнали, сферични, елиптични, цилиндрични и др.
Археолозите открили първите малки огледала от сребро, мед или бронз в находки, датиращи от бронзовия век. По-късно хората се научили да изработват огледала от стъкло чрез нанасяне на задната страна на тънка стъклена пластинка на тънък слой от сребро, злато или калай. Най-голяма известност придобили прочутите венециански огледала, които били толкова скъпи, че френските аристократи понякога продавали цели имения, за да си ги купят
В бита
Първите огледала били създадени от хората за наблюдение на собствената им външност, по подобие на отражението в спокойна водна повърхност. В днешно време големи огледала се използват широко в интериора, за да създадат илюзия за пространство, особено в неголеми помещения. Тази традиция е възникнала още през Средновековието, след като във Франция се появила техническата възможност за изработка на големи по размер огледала, но не така разорително скъпи като венецианските.
В медицината
При т.н. „огледална терапия“ с помощта на обикновено огледало по определен начин се подобрява състоянието на болни след мозъчен удар, както и при пациенти с фантомни болки след ампутация на крайник. Огледалото прикрива засегнатия (или липсващ) крайник така, че отразява образа на другия здрав крайник и мозъкът се „лъже“, че всичко е наред.
В прибори и инструменти
Освен в ежедневието, огледалата се използват като рефлектори. Значителна част от източниците на светлина изисква наличието на огледало за формирането на оптимален светлинен поток. Най-често се използват параболични огледала, позволяващи да се създаде сноп паралелни лъчи – например (фарове, прожектори, колиматори). В оптичните уреди като някои фотоапарати, телескопите, микроскопите, спектрофотометрите, лазерите и различни други видове промишлено оборудване също се използват огледала за промяна на посоката и фокусиране на лъчите. Повечето огледала са предназначени за видима светлина, но има и отразяващи други части от електромагнитния спектър – например огледалата за радиовълните са важен компонент на радиотелескопите.
Полупрозрачни огледала
В оптичните инструменти – (лазери, огледално-призматични визьори, и др.) се използват огледала с частично отражение – част от светлината преминава, а друга се отразява. Полупрозрачните огледала понякога се наричат „огледални стъкла“ или „еднопосочни огледала“. Такива огледала се използват да тайно наблюдение, при което наблюдателят се намира в полутъмно помещение, а наблюдаваният – в ярко осветено помещение от другата страна на огледалото. Принципът им на действие се основава на това, че недобре осветеният наблюдател не се вижда на фона на яркото отражение.
В забавленията
В увеселителните паркове често има „стая на кривите огледала“, в която огледала с крива повърхност дават изкривени образи на посетителите. Огледалното отражение е в основата на принципа на действие на калейдоскопа. Илюзионистите често използват огледала при своите фокуси. В дискотеките се използват въртящи се кълба, облицовани с късчета огледала, които хвърлят подвижни отражения върху дансинга.
Огледалото – история и приложение
Вашият коментар